За големия български държавник Стефан Стамболов са изписани хиляди страници дисертации, научни текстове, романи, стихотворения и други. В тях има много верни твърдения, но също така и много измислици, които стигат до пълни глупости. Докато за съпругата на Стамболов няма текст, който да разкрие нейния живот и съдбата й след убийството му. Ролята й в живота на първия български министър-председател е премълчавана и подценявана. В дълг към личността на Поликсени са историците, които трябва да осветят фигурата на една достойна българка.
Поликсени се ражда на 14 октомври 1870 г. в Крайова, Румъния. Баща й – Костаки Атанасов Станчов, е богат свищовски търговец, който има със съпругата си Елисавета девет деца. Старите църковни летописи пазят имената на пет от тях: Поликсени Костакева Стамболова, Малта Костакева Серафимова, адвокат Владимир Станчов, генерал Коста Станчов, Олга Балканска и други. Поликсени завършва гимназия в Дрезден. Костаки Станчов държи далеч дъщерите си от политиката и за него най-важното е те да получат добро образование в чужбина. Сключването на щастлив брак за девойките в къщата също е от първостепенно значение.
В един прекрасен ден, както пише историкът Димитър Маринов в своята книга „Стефан Стамболов и новейшата ни история”, първите граждани на Свищов са поканени да посрещнат на кея кораба, с който пристига в България княз Фердинанд и да му пожелаят „Добре дошъл“ при стъпването му на земята на новата му родина.
Годината е 1887, а месецът юни, когато Дунавът изглежда златист на слънчевата светлина, а свищовският бряг е отрупан със зеленина. Владетелят пътува от Виена през Свищов и Русе към Търново, за да положи клетва и да стане княз на новоосвободена България. Предишният хъш и регент Стефан Стамболов придружава Величеството. Изведнъж, пред всички застава чудно красиво момиче. Високо, с тънка талия, светли очи и приветства на немски новия монарх. Стефан е стъписан от хубостта на младата жена и от поведението й – да остане спокойна пред бъдещия владетел и да говори изискано на немски. След това 17-годишната девойка поздравява на френски и английски език гостите от екипа на Фердинанд.
Стамболов запомня коя е девойката и кой е нейният баща. Една година по-късно той се връща в Свищов и направо отива в дома на Костаки Станчов. Сяда в гостната им, изпъстрена с големи ерусалими, и докато госпожа Елисавета Станчова и Костаки го питат как е политическият живот в София, той направо им задава въпроса дали ще му дадат Поликсени за съпруга. Стари вестници пишат, че министър-председателят първоначално е влюбен в по-малката дъщеря на свищовекия чорбаджия – Малта, но бащата отказва да я даде за жена на Стефан, тъй като по-голямата му дъщеря – Поликсени, не е омъжена. Стамболов, който се раздвоява между красотата на двете сестри, скланя и взема за съпруга по-голямата.
Министър-председателят и неговата жена са пълни противоположности. Той е нисък, набит, с монголоидно лице, докато жена му може да се конкурира по външен вид и възпитание с всички първи дами на царство България. През 1889 г. на семейство Стамболови им се ражда първият син – Стефан. Съпругът е дотолкова развълнуван, че по време на обиколките си из България пише непрекъснато писма до жена си, които започват с въпроса как е детето, плаче ли, растат ли му зъбките и накрая винаги изпраща горещи целувки на жена си, придружени с признанието, че едва издържа без нея. Когато Поликсени заминава да види родителите си в Свищов, още на другия ден Стамболов я вика да се върне, защото е тъжен от ергенския си живот.
Съвсем скоро злобата и завистта на политиците към министър-председателя си казват думата. Неговите колеги го наричат абсолютен господар, Бисмарк на Балканите и затова не е угоден на крадливите му и алчни колеги. Нашите политикани яхват клюките и направо ги поднасят в лицето на г-жа Стамболова. Те й припомнят, че на младини Стефан води доста пикантен живот – не излиза от шантаните в Поргево и Букурещ, боледува от френска болест – сифилис, от която дълго се лекува, и дори пише смешно стихотворение с тъпи рими, което посвещава на една търновчанка, лека жена, Мария, наречена от всички Гранда Мола.
По време на Априлското въстание той се укрива в нейния дом, Стихотворението се казва „Към нея“:
Благодаря! В света лъжлив, страхлив, предателски и подъл намерих аз човек правдив, безстрашен, честен, благороден.
Благодаря! Прибежище, защита, правда и утеха, намерих аз при теб жена, под твойта скромна, бедна стряха.
Не от любов към мене само, ти ми показа милост, чест, но от любов къмто народа и затова, че бях злочест…
Поликсени отначало не обръща внимание на всички зловещи подмятания по адрес на съпруга й, но най-накрая им дава достоен отговор. Тя казва пред дипломати и политици и пред зяпналите от учудване техни жени, че няма нищо против историята на Стамболов с Гранда Мола, тъй като тя спасява живота на един достоен син на България и затова трябва да й се издигне паметник.
В къщата на семейството, която се е намира на ъгъла на улица „Раковски“ и улица „Хан Крум“, подарена от Костаки Станчов, Поликсени посреща и изпраща много политици, наши и чужди и дипломати, тъй като владее свободно три езика. В повечето случаи тя присъства на разговорите между тях и съпруга й и му помага като преводач. Госпожа Стамболова съветва дискретно своя съпруг и при вземането на важни решения за България. Не може да се отмине и фактът, че тя е братовчедка на Димитър Станчов, дипломат и първия външен министър на княз Фердинанд.
Колегите на Стамболов, които са и негови врагове, решават да му спретнат интрига. Истина е, че той не е светец и хората около Фердинанд се възползват от това. Добри Ганчев, учителят на княгиня Мария-Луиза по български език, пише в своите спомени, че в една специална квартира Стефан е устройвал сексоргии и игра на комар. Екатерина Каравелова, съпруга на Петко Каравелов, изтъква в мемоарите си, че Стамболов принуждава с револвер една дама, да му се отдаде. След като противниците на министър-председателя виждат, че той стои непоклатимо в обществения и личния си живот, измислят лъжлива история, която го води до оставка. През 1894 г. Стамболов е набеден, че има интимна афера със съпругата на генерал Савов – Смарайда Милкова.
Всъщност Стефан има връзка със сестрата на Смарайда – Мария, наричана още Момота. Изгонена от пловдивския си дом и от съпруга си капитан Матров, тя пристига в
София и живее при сестра си. Запознава се със Стамболов и най-накрая влиза в леглото му. След това дамата дава гласност в обществото, че е близка с министър-председателя. Григор Начевич публикува анонимно историята в опозиционния вестник „Свободно слово. Генерал Савов дава оставка и обявява дуел на Стамболов. Дуелът не се провежда.
От своя страна министър-председателят подава оставка. Фердинанд, генерал Рачо Петров и Григор Начович само това и чакат. Оставката е подписана и Стефан се прибира в дома си. В късните си спомени Султана Рачо Петрова подчертава, че един ден съпругът й споменал пред нея, че Стамболов никога не е имал вземане-даване със Смарайда, а тази история е измислена, за да падне „тиранът“ от власт.
Силно разстроен от лъжите около себе си и потиснат от случилото се, бившият министър-председател се разболява от диабет. Той отправя искане до шефа на тайния му кабинет Димитър Станчов да замине за чужбина, за да се лекува. На молбата му е написано: „Не“. Поликсени и Стефан започват да живеят в духовен ад. Негови приятели го предупреждават, че под къщата му е прокопан канал, по който в незнаен ден и час враговете му ще минат и ще го убият. За да покаже, че не го интересува всичко това, Стамболов поръчва да му нарисуват картина, на която е пресъздадена сцена как го убиват. Нея закача на стената на своя хол, пише „Уикенд“.
На 3 юли 1895 г. Стефан е настигнат от наемни убийци и съсечен на улицата. Поликсени го посреща на прага на дома си окървавения си съпруг. След три дни той умира в нейните ръце. Тогава госпожа Стамболова решава да направи олтар в дома си. В стаята на съпруга си тя слага в стъкленици отсечените му ръце, пред които тя и четирите й деца всеки ден се молят. Синовете й: Стефан, Никола, Коста и дъщеря й Вера коленичат пред останките на своя баща и се заричат, че никога няма да имат връзка с нито една българска власт.
