Днес, когато честваме националните си празници и веем българския трибагреник, едва ли си задаваме въпроса как е създаден той, откъде идва идеята за трите му цвята, въпреки че от узаконяването му от Учредителното събрание във Велико Търново на 26 март 1979 година се навършиха 140 години. Тогава видът му е определен в чл. 23 ат Търновската конституция, като за прототип е използван Браилския трибагреник, предназначен за Българското опълчение в Освободителната война. Идеята за създаването на Браилското знаме е на българския патриот Иван Параскевов, а с изработката и везането му се заема 14-годишната му дъщеря Стилияна.
„Историята на българския флаг води до началото си от 1862 година с появявата на трицвета в униформата на Първата българска легия, формирана от Раковски. За първи път трите цвята са подредени в днешния си вид върху знамето, проектирано в румънския град Браила от търговеца и радетел на националната кауза Иван Параскевов“, разказва Лилия Криворова от Националният военноисторически музей.
Роден в Ямбол през 1817 година, Иван Параскевов е преследван на младини от турските власти за систематично неподчинение и най-вече заради участието си в „Бунтовното братство“. След опит за покушение срещу местен управител той и брат му емигрират в Румъния и се установяват в Браила. Там Иван постепенно се замогва, като от носач на пристанището става предприемач и търговец. Създава семейство с Недялка Димитрова и им се раждат три деца – Стиляна, Стефан и Мария. През цялото време той не престава да се вълнува за съдбата на родината си и активно помага на българската емиграция в Браила, щедър дарител е и на българското училище. В дома му чусто нощуват български революционери, дейци, сред които са Раковски, Иван Драсов, Светослав Миларов-
Параскевов е сред акционерите на вестник „Българска пчела“ и е един от най-активните участници в „Добродетелната дружина“. Освен това през 1869 година е сред основателите на Българското книжовно дружество – Българската академия на науките.
Когато сред българската емиграция през 1876 година става ясно, че скоро ще започне нова руско-турска война, в БРЗК в Букурещ се обсъжда ушиването на знаме за българските доброволци в нея. Иван се ангажира да финансира направата му и да го дари на опълченците. Доставя от Виена копринен плат- атлаз, естествени бисери и сърмени конци, специално изработена дръжка и метален връх. Изработката и извезването възлага на по-голямата си дъщеря Стиляна, родена на 6 март 1863 година. За да не бъде осуетена работата ѝ от турски шпиони, тя работи скришом, като за везания коронован лъв използва метално лъвче-значка от четнически калпак. „Стиляна била предупредена да не разказва никъде за знамето, което шие“. Имала определена стая, в която го бродирала шест месеца и то било готово през април 1877 година“, разказва Криворова.
По това време българските знамена са най-често зелени, а ако има бяло- то е в средата. Иван обаче обяснява на дъщеря си, че бялото трябва да е най-отгоре, защото започва с буквата „Б“, както България.
Според някои историци обаче това са думи на Илия Вълчев, любимия на Стиляна, който хо това време пристига в Браила. Добре образован и от заможно семейство, той е сподвижник на Левски и е сред основателите на Етропския революционен комитет. Преследван у нас заради известния обир на турската поща от Димитър Общи у Илия е заплашен със турски затвор или смърт. Заради всичко това той е приет добре от родителите на Стиляна, в чийто дом България е свято име и освобождението ѝ е нас-светлата цел за вески българин. Те дават съгласие за годежа ив въпреки младостта на годеницата.
„На 8 май 1877 година Иван Парскевов и Стилияна са приети от великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на действащата на Балканския полуостров руска армия, за да предадат ушитото знаме. Великият княз обеща при тази аудиенция, че то ще бъде осветено и връчено на V опълченска дружина“, казва Криворова.
В знак на уважение към тях князът предлага на Стиляна да продължи образованието си в руски девически пансион, но Иван отказва с мотива, че иска дъщеря му да учи в свободна България. Това събитие е отразено в тогавашния вестник „Стара планина“, като в публикацията трибагреникът е наречен „Българско национално знаме“. Това говори, че то е възприето така от българската емиграция в Румъния, тъй като вестникът е орган на Добродетелска дружина. Въпреки че от Букурещ пристига българска църковна делегация за освещаване на знамето, то така и не е осветено и не участва в сраженията.
Подобна е съдбата и на още две знамена, изработени малко по-късно за другите опълченски дружини. Не ясно защо руски власти не пожелават нашите опълченци да се бият под български флаг. Според някои причините се крият в това, че все още няма българска армия и българска държава. „За това не е известно къде точно се намирало знамето по време на Руско-турската освободителна война, пояснява Крирова. През 1881 година Браилското знаме е предадено на княжеския дворец, където се съхранява заедно с другите знамена. Днес е гордост на Националния военноисторически музей и се изнася само при много тържествени случаи.
След Освобождението Иван Параскевов се преселва със смейството си в София, където живее до смъртта си на 16 ноември 1895 година. До края на живота си той продължава дарителската си дейност, поддържа читалища и училища, пише „Филтър“.
