Ниските водни нива, затрудненията пред корабоплаването и необходимостта от общи европейски решения бяха сред основните теми на международната конференция, с която Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД) отбеляза своята 70-годишнина. Форумът събра в Русе представители на български и европейски институции, дунавските администрации и транспортния бизнес.
Седем десетилетия след създаването си агенцията продължава да изпълнява една от най-важните задачи за речния транспорт – да осигурява безопасни условия за корабоплаване в българо-румънския участък на Дунав. Работа, която става все по-трудна заради продължителните периоди на маловодие и променящите се климатични условия.
В приветствието си изпълнителният директор на ИАППД Ивелин Занев отдаде признание на поколенията инженери, капитани, хидрографи, хидролози и специалисти, посветили професионалния си път на реката.
„Нашата работа често остава извън обществено внимание, но нейното значение е съществено“, подчерта Занев.
Той припомни, че зад безопасното движение на корабите стоят ежедневни наблюдения, измервания, поддържане на плавателния път и готовност за работа при сложни хидрологични условия. Според него предстоящите предизвикателства изискват не само модерна техника и нови технологии, но и по-тясно сътрудничество между държавите.
„Дунав не познава граници по течението си“, заяви директорът на агенцията, като подчерта необходимостта от общи усилия за развитието на речния транспорт.
Именно международното сътрудничество беше сред водещите акценти и в изказването на заместник-министъра на транспорта и съобщенията Анна Натова. Тя поздрави служителите на ИАППД за юбилея, но обърна внимание и на трудностите, пред които са изправени заради ниските водни нива.
„Понякога климатът е по-силен и от нас“, призна Натова.
Като една от възможностите за подобряване на корабоплаването тя посочи съвместния българо-румънски проект FAST Danube. Той предвижда мерки за осигуряване на плавателен път през 94% от времето, като в момента румънската страна провежда процедури за избор на изпълнител.
Пред журналисти заместник-министърът коментира и възможността за по-мащабни решения, включително шлюзоване на Дунав.
„Обсъждат се, но в близко бъдеще това изисква сериозен финансов ресурс“, обясни тя.
По думите ѝ подобни проекти не могат да бъдат реализирани само с национални решения, тъй като всяка значителна намеса в реката трябва да бъде съгласувана с останалите дунавски държави.
За необходимостта Дунав да се разглежда като възможност за икономическо развитие говори и заместник областният управител на Русе Валери Йорданов.
„Дунав трябва да бъде разглеждан не просто като транспортен коридор, а като стратегически капитал за България“, заяви той.
Според Йорданов модернизирането на инфраструктурата, повишаването на ефективността на превозите и привличането на инвестиции могат да дадат нов тласък на икономиката в крайдунавските региони. Той подчерта, че постигането на тези цели изисква последователна държавна политика и добро взаимодействие между институциите.
Юбилеят беше отбелязан и с валидирането на специална пощенска марка, посветена на 70-годишнината на ИАППД. Неин автор е проф. Георги Янков, ректор на Националната художествена академия, а тиражът ѝ е 5500 броя.
Международната конференция е част от календара на Българското председателство на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион през 2026 година.
Така 70-годишнината на агенцията се превърна не само в повод за равносметка, но и в разговор за проблемите, които не търпят отлагане. На фона на все по-сериозните затруднения пред корабоплаването участниците във форума се обединиха около необходимостта от координирани действия, дългосрочни инвестиции и по-тясно международно сътрудничество за бъдещето на Дунав.
