Днес по булевард „Липник“ трудно може да бъде открита следа от огромния индустриален комплекс, който някога е бил част от ежедневието на хиляди русенци. Но за по-възрастните жители на града едно име продължава да отключва спомени – „Петър Караминчев“.
Заводът е част от онзи индустриален Русе, в който фабричните сирени, работническите смени и големите предприятия определят ритъма на цели семейства.
А историята му започва преди близо век.
Всичко започва с „Етернит“
Корените на предприятието отвеждат до 1928 година, когато в Русе е основана фабрика за каучукови изделия „Етернит“. По-късни исторически публикации посочват като нейни основатели Аврам Алфандари и Давид Бенцион, а сред произвежданите изделия са гуми за файтони, гумени токове и вулканизационни смеси.
След политическите и икономическите промени в страната фабриката е национализирана през 1947 г., а през 1959 година получава името „Петър Караминчев“.
Именно под това име предприятието ще остане в паметта на Русе.
Заводът на балатума
Голямата трансформация настъпва между 1960 и 1964 година. Производството променя основно своя профил, а заводът се утвърждава като значим производител на изделия от пластифициран поливинилхлорид, полиуретани и мека блокова полиуретанова пяна.
Производствената гама включва подови настилки, изкуствени кожи, полиуретанови изделия, фолиа и други продукти. Но една продукция остава особено силно свързана с името на завода – балатумът. БНР също припомня „Петър Караминчев“ именно като русенския завод, в който се е произвеждал балатум.
Това са десетилетията, в които предприятието вече не е просто сграда и производствени линии. То се превръща в част от социалната история на града – място, с което поколения русенци свързват трудовия си живот.
След 1989-а идва другата история
Преходът променя съдбата и на „Петър Караминчев“. През 1989 г. предприятието е преобразувано в държавна фирма, а през периода на масовата приватизация през 1996–1997 г. мажоритарен дял от капитала преминава към приватизационен фонд.
През 2004 година производството, с което предприятието е известно десетилетия наред, е прекратено, а дружеството преминава към търговска дейност.
За кратко старите халета отново оживяват. През 2005 г. фирма „Рунел“ наема завода на бул. „Липник“, назначава около 80 души и започва производство на мушами, промазан текстил и каландрови изделия.
Но връщане към някогашния мащаб няма.
През 2008 година започва краят на стария завод
През май 2008 г. започват демонтажните работи по комплекса на бул. „Липник“. Теренът на някогашния завод е около 40 декара, а още тогава се говори за бъдещо жилищно и търговско строителство.
Една след друга производствените постройки започват да изчезват.
Последният силен материален спомен от някогашния гигант остава административната му сграда. И тя обаче е съборена през 2020 година.
Година по-късно тежки машини вече подготвят стария заводски терен за новото му предназначение – търговска зона.
Заводът го няма. Името остава
И тук има важно уточнение. Изчезването на стария комплекс на бул. „Липник“ не означава изчезване на дружеството „Петър Караминчев“ АД.
От 2008 г. неговата дейност е съсредоточена на площадка в Източната промишлена зона на Русе, а през 2011 г. там е изградено складово стопанство за дизелово гориво. Днес компанията продължава да съществува, макар дейността ѝ да е коренно различна от производството, с което името „Петър Караминчев“ е останало в историята на града.
История на „Петър Караминчев“ АД
Почти век след началото на „Етернит“ Русе е различен град. Няма ги производствените халета, няма ги старите линии, а мястото на някогашния завод е променено до неузнаваемост.
Но „Петър Караминчев“ остава част от паметта за индустриалния Русе – един от онези заводи, които някога не просто произвеждаха стоки, а определяха ритъма на града.
