Безпрецедентно ниските води на Дунав поставят сериозни предизвикателства пред корабоплаването, а дългосрочните решения, включително евентуалното шлюзоване на реката, изискват огромни инвестиции и съгласуване между държавите по поречието ѝ. Това заяви заместник-министърът на транспорта и съобщенията Анна Натова в отговор на журналистически въпроси по повод 70-годишнината на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“.
По думите ѝ климатичните промени все по-сериозно затрудняват поддържането на плавателния път в българо-румънския участък на реката.
„Колегите от агенцията вече 70 години осигуряват корабоплавателен път в участъка от 674-и до 310-и речен километър и се справят успешно въпреки предизвикателствата“, посочи Натова.
Тя обаче призна, че възможностите на институциите невинаги са достатъчни срещу природните процеси.
„Понякога климатът е по-силен и от нас“, коментира заместник-министърът.
Една от основните надежди за подобряване на корабоплаването е съвместният българо-румънски проект FAST Danube. Той предвижда мерки, чрез които да се осигурят условия за корабоплаване през 94% от времето.
Натова обясни, че в момента от румънска страна се провеждат процедури за избор на изпълнител. Проектът включва конкретни краткосрочни действия за подобряване на условията по реката.
На въпрос дали държавата разглежда и по-мащабни решения, включително шлюзоване на Дунав в българския участък, заместник-министърът потвърди, че подобни възможности се обсъждат.
„Обсъждат се, но в близко бъдеще това изисква сериозен финансов ресурс“, заяви тя.
Натова уточни, че подобно строителство не би могло да се реализира единствено с решение на България. Необходими са съвместни оценки и съгласуване с Румъния и останалите дунавски държави, тъй като всяка мащабна намеса в реката може да има последици извън националните граници.
Според нея досегашният опит показва, че отделните национални мерки не са достатъчни за трайно осигуряване на добри условия за корабоплаване.
Попитана дали Румъния проявява интерес към подобни проекти, Натова отхвърли предположението за липса на заинтересованост от северната ни съседка.
„Не мога да кажа, че не проявява интерес. Всеки, който иска да подобри корабоплаването по река Дунав, проявява интерес и загриженост, защото това е една от основните европейски артерии“, посочи заместник-министърът.
Тя призна, че въпреки разговорите и съвместната работа напредъкът е бавен.
Натова даде пример и с работата на АЕЦ „Козлодуй“ през летните месеци, като подчерта ролята на координацията между дунавската агенция и Министерството на енергетиката за справянето с усложнените условия.
По повод 70-годишния юбилей на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ заместник-министърът поздрави служителите ѝ за работата им през годините. В рамките на юбилейната конференция се представят и резултати от съвместен проект с румънската страна.
От думите на Анна Натова стана ясно, че държавата търси както краткосрочни, така и дългосрочни решения за корабоплаването по Дунав. Засега обаче реализацията на мащабни инфраструктурни проекти остава въпрос на сериозни финансови ресурси, международно сътрудничество и време.
