Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че след като бъде намерено решение на конфликта с Иран, администрацията му ще се заеме по-активно с политиката си спрямо Куба.
Изказването беше направено по време на предизборен митинг във Форт Майърс, Флорида, щат с голяма кубинско-американска общност и ключово значение за републиканците, съобщи БТА.
В рамките на близо час и половина Тръмп коментира продължаващото напрежение с Иран и не изключи възможността за нови военни действия. Той отбеляза и усилията на администрацията си да овладее поскъпването на петрола, което се превърна във важна тема преди междинните избори в САЩ на 3 ноември.
Президентът обяви и инициатива на стойност 250 милиона долара за назначаването на поне 5000 нови медицински сестри в домове за възрастни хора в страната, насочена към подобряване на грижите за възрастното население.
По отношение на Куба Тръмп използва твърд тон и заяви, че натискът върху комунистическото управление на острова ще продължи. С типичната за него реторика той се пошегува, че американски военен кораб, завръщащ се от Близкия изток, може да спре край кубинските брегове, след което държавният секретар Марко Рубио да „довърши работата“.
Рубио, който е сред най-влиятелните фигури в администрацията по въпросите, свързани с Куба, отправи отделен призив към кубинските граждани да съдействат дискретно на американските разузнавателни служби в усилията за политическа промяна на острова.
Митингът във Флорида беше организиран и в подкрепа на републиканеца Байрън Доналдс, кандидат за губернатор на щата, който предстои да се изправи срещу демократа и бивш конгресмен Дейвид Джоли.
От началото на втория си мандат Тръмп значително засили натиска срещу Хавана. По време на изказване пред Общото събрание на ООН през септември той нарече Куба „провалена държава“ и заяви, че страната ще бъде застигната от промяна, което предизвика демонстративно напускане на залата от кубинската делегация.
Вашингтон продължава да поддържа строги ограничения срещу Куба, чиито икономически затруднения се задълбочават заради недостига на горива, честите прекъсвания на електрозахранването и амортизираната инфраструктура. Междувременно експерти по правата на човека към ООН критикуват американските мерки и ги определят като противоречащи на международното право.
