Докато Европа се бори с високите цени на енергията, опасенията за сигурността на доставките и перспективата климатичните промени да доведат до все по-горещи лета, приносът на България за намиране на решение ѝ спечели прозвището „Батерията на Балканите“, пише Ройтерс в анализ по темата.
Подпомогната от 700 млн. евро безвъзмездно финансиране от Европейския съюз, черноморската страна удвои капацитета си за съхранение на енергия чрез батерии през последната година. Това ѝ позволява да съхранява произведената през деня слънчева енергия и да я отдава към мрежата във вечерните часове на пиково потребление.
Това даде възможност за значително увеличение на износа на електроенергия, с която бяха снабдени съседни държави, когато горещите вълни през юли и август поставиха националните електропреносни мрежи под натиск заради високото търсене.
„Съхранението на енергия чрез батерии е от решаващо значение в момента и вече не е просто желателно, а задължително“, заяви Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ), цитиран от Ройтерс.
От години страните от Европейския съюз се стремят да развиват батерийни системи за съхранение на енергия, за да компенсират непостоянния характер на производството от слънчева и вятърна енергия.
Напредъкът се забавя заради продължителното изчакване на регулаторни одобрения и присъединяване към електропреносните мрежи, макар че се очаква внедряването на батерии да се ускори, особено в Германия, Великобритания и Италия. Събитията през настоящата година, когато високите цени на енергията засилиха недоволството и допринесоха за социални вълнения, насочиха още повече вниманието към проблема.
Възможността електроенергията да се съхранява и да се използва, когато е най-необходима, е сред факторите, които определят колко плащат потребителите за ток и доколко могат да бъдат смекчени последиците от сътресенията, свързани с войната между САЩ и Иран.
Рязко увеличение на износна на електроенергия от България
България разполага с ограничени количества собствен петрол и природен газ, а производството ѝ на електроенергия е значително по-малко от това на много други страни от ЕС.
Въпреки това износът на електроенергия е нараснал с 62 на сто спрямо миналата година и е достигнал 3,5 тераватчаса, сочат данни на АПСТЕ. Безвъзмездното финансиране от ЕС и регулаторните промени са помогнали да се привлече частен капитал за изграждането на системи за съхранение на енергия чрез батерии.
Капацитетът за съхранение вече е около 6 гигавата спрямо 3 гигавата преди година.
Част от износа е бил насочен към Румъния, която през август е била принудена да спре ядрен реактор заради сушата, довела до спад на нивото на река Дунав. Водите на реката се използват за охлаждане на турбините на реактора.
Освен че България увеличава приходите от износ, по-големият капацитет на батериите е помогнал на Румъния да запази нивата на водохранилищата си, като е намалил необходимостта от използване на водноелектрическа енергия, която традиционно покрива пиковото търсене.
България е изнасяла до 50 000 мегаватчаса електроенергия дневно, заяви Димитър Зарчев, ръководител на Централното диспечерско управление към Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
„За да поставим това в перспектива, става дума за средно около 2000 мегавата, които напускат България всеки час – приблизително колкото мощността на АЕЦ „Козлодуй“, допълни той.
Най-голям ефект през лятото
Очаква се батериите да имат по-малък ефект през зимата, когато по-кратката светла част от деня предполага по-малко произведена слънчева енергия.
Зарчев очаква през идните зимни месеци България да разчита повече на конвенционални електроцентрали и по-малко на съхранена енергия от възобновяеми източници.
По-нататъшното увеличаване на капацитета за съхранение на енергия в батерии е изправено и пред други предизвикателства, включително необходимостта България да разшири електропреносната си мрежа.
Бързото увеличаване на капацитета също така намалява част от финансовите стимули, привлекли инвеститорите, тъй като разликите в цените се свиват. Това ограничава приходите, които могат да се реализират от разликата между цената на електроенергията при зареждане на батериите и цената при отдаването ѝ обратно в мрежата.
„В определен момент батериите може да започнат да намаляват част от собствените си приходи“, заяви Министерството на енергетиката на България в изявление за Ройтерс. „Тогава за тях ще стане още по-важно да участват не само в обикновен арбитраж между часовете с ниски и високи цени, но и на пазарите за балансиране и в предоставянето на системни услуги“, коментираха от министерството.
България изпреварва Гърция
Гърция, известна с многото си слънчеви месеци, изглеждаше като естествен лидер в надпреварата за изграждане на батерийни мощности.
Макар капацитетът ѝ за производство на слънчева енергия да е нараснал значително – повече от три пъти между 2020 и 2025 г. според Международната агенция за възобновяема енергия – развитието на системите за съхранение изостава. Страната продължава да зависи от вносен природен газ, за да покрива пиковото търсене на електроенергия вечер.
Въпреки че от 2023 г. насам бяха проведени три кръга търгове за самостоятелни батерийни системи, първите такива мощности в Гърция бяха въведени в експлоатация едва през април. Според правителствени данни общият капацитет за съхранение се очаква да достигне 1 гигават до края на годината, което се равнява на малка част от капацитета на България.
Средната цена на електроенергията за домакинствата в Гърция, без данъци и такси, е била 0,1967 евро за киловатчас през първата половина на годината спрямо 0,1117 евро в България, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
В презентация миналия месец гръцкото Министерство на енергетиката заяви, че работи за ускоряване на изграждането на системи за съхранение с помощта на средства от ЕС, за да се опита да намали цените на енергията.
Представители на гръцките власти заявиха, че до 2030 г. се очаква да бъдат въведени в експлоатация още 5 гигавата батериен капацитет в допълнение към 1 гигават, който трябва да бъде наличен до края на тази година. За някои това обаче не е достатъчно.
„Ако тези шест гигавата работеха в момента, електроенергийната ни система щеше да бъде по-добре балансирана и това щеше да се отрази благоприятно на потребителите“, заяви пред Ройтерс Манолис Карапидакис, главен изпълнителен директор на гръцката асоциация на разработчиците на системи за съхранение на електроенергия.
