„Чудя се защо съм бил депутат всички тези 12 години.“ Това признава бившият народен представител от ГЕРБ Гюнай Хюсмен в интервю за АНОНС. Той днес открива съвсем различно удовлетворение извън парламентарните банки. След години като кмет на Исперих, председател на Общинския съвет, областен управител на Разград и депутат той вече посвещава времето си на бизнеса, семейството и своите внуци. А един от най-личните му проекти е възстановяването на старата здравна служба в селото, в която самият той е роден.
Хюсмен не крие, че е доволен от работата, която е свършил през годините в политиката. В същото време признава, че животът извън нея му е донесъл свобода, която дълго време е липсвала.
„Сега вече 95% от времето ми е заето с моята дейност, с работата за фирмите ми и с близките ми“, разказва той.
По думите му преходът от публичния живот към ежедневието на земеделец и предприемач е станал почти мигновено.
Попитан колко време му е било необходимо да захвърли официалния костюм, Хюсмен отговаря:
„Миг. Даже и миг е много. Веднага го хвърлих.“
Костюмите обаче не са изхвърлени. Прибрани са в гардероба, а самият той с усмивка уточнява, че ги пази „за всеки случай“.
Днес ежедневието му е свързано с фирмите, стопанството и строителни дейности. Един от проектите му обаче има особена сантиментална стойност.
Става дума за бившата здравна служба в селото, закупена от съпругата му преди няколко години.
„Аз, между другото, тук съм раждан, както и много други хора. От сантимент я купихме, за да не се срути, да стане нещо добро“, обяснява Хюсмен.
Намерението му е мястото да бъде превърнато в дом за неговите внуци.
„Искам да им осигуря добро бъдеще“, казва той.
Бившият депутат признава, че най-голямата промяна е възможността сам да разпределя времето си.
„Ставам, когато си искам. Ходя, където си искам“, описва той настоящия си живот.
И макар да е категоричен, че политиката трудно може да бъде изоставена напълно, Хюсмен не крие удоволствието от това да бъде повече със своите деца и внуци.
От парламентарната трибуна до строежа на семейния дом – за Гюнай Хюсмен това не е крачка назад, а възможност да се върне към онова, за което дълго не му е достигало време.
