Двойно по-високи данъчни глоби от догодина – и за гражданите, и за бизнеса. Това предвижда Министерството на финансите в проектозаконите за 2027 година. В редица текстове сумите остават същите, но вместо в левове глобите стават автоматично в евро.
Аргументът на финансовото министерство е, че санкциите не са актуализирани от близо 20 години и вече нямат възпиращ ефект. Работодателските организации реагираха остро.
Преди близо 7 години Ивайло Тотев създава собствена агенция за недвижими имоти. Постепенно фирмата му се разраства и днес вече има 30 служители. Силно притеснен е за очакваните двойни глоби, които според него ще се отразят най-негативно на малкия и среден бизнес.
От ГЕРБ заплашиха с нов ценови скок в магазините
„Малкият бизнес не винаги разполага с отделно счетоводство. Много пъти сами си осчетоводяват всички разходи и когато сам носиш шапката на всеки един друг и сам трябва да се оправяш с всичко, е напълно възможно да изтървеш срок или поради липса на специализиран опит да не попълниш нещо, както трябва. Една потенциална двойна санкция може да се окаже пагубна за един малък бизнес“, казва Ивайло Тотев, собственик на агенция за недвижими имоти.
„Повечето, особено малки бизнеси, имат много малък марж на печалба и всеки един допълнителен разход би въздействал изключително негативно. Когато един малък бизнес не печели, а едвам-едвам „диша“, както се казва, дори малка санкция би действала пагубно откъм мотивация на самия собственик въобще да не иска повече да се занимава с този бизнес“, допълва той.
Ако изпуснете срока за подаване на годишната данъчна декларация, досега глобата беше 500 лева. От догодина законопроектът предвижда 500 евро. А санкцията за декларация с невярно съдържание става 1000 евро вместо досегашните 1000 лева.
Работодател, който не е удържал и не е внесъл данък в бюджета, ще плаща 1000 евро, а при повторно нарушение – 2000 евро.
Таско Ерменков обясни скока на газа с 32% и отрече политически натиск върху КЕВР
И още – досега гражданите и фирмите плащаха еднакви глоби при нарушение на закона за ДДС. Новите текстове залагат удвояване на санкциите за фирми и запазване на административните наказания за физически лица.
Двойно нарастват санкциите и в Закона за местните данъци и такси, в Закона за акцизите и данъчните складове, както и в Закона за счетоводството. От Българската търговско-промишлена палата реагираха остро на промените.
„Държавата има правомощия да извърши подобна промяна, но ние категорично възразихме срещу начина и подхода, по който това нещо се извършва, а именно със 100-процентова трансформация на глобите от лева в евро. Точно този подход и евентуална промяна в цените създаде изключително голямо недоволство сред българските граждани“, коментира Васил Тодоров, зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата.
„Държавата всячески се опитва да не допусне подобни спекулативни увеличения, а с този подход, без да направи ясен разчет на инфлационните процеси, с едно чисто математическо трансформиране от лев в евро, дава изключително лош сигнал към предприятията и гражданите, което в бъдеще може и да компрометира нейните усилия да се бори с подобно спекулативно увеличение на цените, стоките и услугите“, допълва той.
Потърсени за коментар, от Министерството на финансите отговориха, че размерите на санкциите в българското законодателство са сравнително ниски, а голяма част от глобите не са актуализирани от 2007 г. насам. И допълват, че по-високите размери на санкциите ще засегнат единствено нарушителите.
„Основната цел на предложението е възстановяването на превантивната и възпиращата функция на закона, тъй като през годините инфлацията и икономическият растеж са обезценили размера на част от санкциите до символични размери. В резултат на промените се очаква да бъде подобрена фискалната дисциплина, лицата да бъдат насърчени към доброволно спазване на данъчното законодателство и да се въздържат от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане“, посочват от Министерството на финансите.
„Според мен мотивите не са добре подготвени. Сякаш повърхностно е подходено към тези промени и бланково. Реквизитите са налице, изискванията са спазени, но няма дълбочина на анализа. Липсва и икономическият анализ, който достатъчно убедително да доведе до заключение, че е необходимо такова стремглаво увеличение“, казва адвокат Адриян Мурлиев.
„Ще се отрази със сигурност на някои малки и средни предприятия, особено когато говорим за чисто формални нарушения, които са с ниска обществена опасност. Давам пример – едно необявяване на декларация в срок ще доведе до по-голяма санкция, но това необявяване може да се случи с 2 или 3 дни закъснение. Те не носят обществена опасност за държавата, за бюджета и т.н., за да се налага чак двойна санкция“, допълва той.
Категоричен е обаче, че има нарушения, които трябва да бъдат сериозно санкционирани.
„Да кажем, ако умишлено си премълчал нещо в данъчната си декларация, тук очевидно става въпрос за опит за укриване на данъци. Не е нормално да говорим за санкции, които са приети преди 20 години и все още да са актуални като размер за такъв тип нарушения“, казва Адриян Мурлиев.
„Според мен трябва да подходим с малко по-балансиран подход към ситуацията. Има глоби, които наистина имат необходимост от актуализация, тъй като тяхната превантивна функция, честно казано, куца. Страхът от санкция, когато е в размер на 250 евро, честно казано, липсва. Има много предприятия, които предпочитат да платят дадена санкция вместо да спазят закона, тъй като така ще им излезе икономически по-изгодно“, допълва адвокатът.
А преди да се стигне до двойното увеличение, има няколко начина за противодействие, казва Мурлиев.
„Президентът може да наложи вето, след като законопроектът вече мине на първо и второ четене в Народното събрание. Практиката обаче сочи, че такова едно вето най-вероятно няма да доведе до резултати, а просто ще се отложи приемането на закона. Ще мине отново през Народното събрание и ще бъде приет“, казва той.
„Друг вариант е, отново президентът има право да сезира Конституционния съд. Дали вече ще го направи, е негова преценка, а ако го направи, дали съдът ще прецени, че има достатъчно основание да бъде отменен този законопроект – това е пък съвсем друг разговор“, допълва Адриян Мурлиев.
Предстои проектът да влезе за обсъждане в парламента.
