Няма никакви намерения за промяна на пенсионния модел, засягане на втория пенсионен стълб или пренасочване на осигурителни вноски към първия. Това отново потвърди председателят на Бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“ в ефира на „Здравей, България“. По думите му подобна мярка не фигурира в бюджетния план, изпратен до Европейската комисия на 15 октомври, нито в официалната кореспонденция между България и европейската институция.
„Точно по тази причина то не присъства в бюджетния план, който беше изпратен в Брюксел за одобрение на 15 октомври. Не присъства никъде в официалната кореспонденция между нас и Европейската комисия. Те трябва да одобрят общите параметри по него“, обясни председателят на бюджетната комисия.
Проданов посочи, че след изпращането на бюджетния план са разменени няколко писма, като последното е от 2 ноември, подписано от министър Донев. И уточни, че цялата кореспонденция е публично достъпна на сайта на Европейската комисия.
Той коментира и възможността подобни идеи да бъдат обсъждани на експертно ниво в отделните министерства. Според него работата на експертите включва разглеждането на различни предложения и проиграването на възможни сценарии, които впоследствие да бъдат представени на политическото ръководство.
„Работата на експерта във всяко едно министерство е да предлага всякакви идеи. На експертно ниво да се проиграват всякакви сценарии и те да бъдат предлагани на политическото ръководство, което, ако ги припознае, те стават реалност“, посочи той.
Според Проданов опозицията е можела да изчака официалното представяне на бюджета, за да провери дали в него действително има подобни намерения.
„Ако това беше реалност, опозицията трябваше да изчака представянето на бюджета, вместо да отправя твърдения по време на нашата пресконференция. Тогава щеше да стане ясно черно на бяло дали има подобни намерения“, смята още Проданов.
Проданов коментира и изводите от одита на Сметната палата. Според него обаче темата не е получила достатъчно обществено внимание заради разразилата се около пенсионния модел дискусия.
„Нека да се прави разлика между административно производство, което разследва определено физическо лице за конфликт на интереси или несъответствие в декларациите и институционален одит, който засяга институции и процеси. Той стъпва на огромно количество документи и счетоводни записи. В крайна сметка става дума за абсолютно независим орган, какъвто е Сметната палата“, заяви Проданов.
По думите му основният извод от одита е, че държавните финанси са били управлявани без достатъчна отговорност през последните шест години. Той посочи, че значителна част от решенията са били мотивирани от краткосрочни предизборни цели, без да бъдат осигурени устойчиви приходи за тяхното финансиране.
„Прогресивна България“ отрече пренасочване на пенсионни вноски от втория стълб към НОИ
„На първо място одитът показва, че финансите на държавата са били управлявани абсолютно безотговорно в последните шест години. Голяма част от решенията са взимани със съвсем краткосрочен предизборен мотив. Не са обезпечавани с дългосрочни приходи и източници“, коментира председателят на бюджетната комисия.
Като пример Проданов посочи увеличаването на възнагражденията, което според него е било извършвано без предварително осигурен финансов ресурс.
„Едно от най-грешните решения е свързано с това, че увеличението на възнагражденията е правено, без срещу него да стои подсигурен ресурс. Възнагражденията са нараснали с над два пъти за този период, а данъчните приходи са изоставали с 25 процентни пункта под това“, заяви Проданов.
По думите му служебните правителства на Румен Радев не са изготвяли самостоятелни бюджети, а са изпълнявали вече приети финансови рамки.
„Единственият бюджет, към който има отношение служебен кабинет на тогавашния президент Радев и по който са правени промени, е този от 2021 година. Тогава служебен министър беше Асен Василев, който направи актуализация на бюджета“, заяви Проданов.
Като друг сериозен проблем, откроен в одита на Сметната палата, той посочи значителното разминаване между първоначално заложените стойности на редица договори и окончателните суми, които държавата е платила. По думите му в доклада има десетки подобни примери, като един от най-фрапантните е договор за текущ ремонт и поддръжка на пътна инфраструктура, чиято стойност е нараснала повече от 20 пъти.
„Установено е, че има задържани сертификати за извършена дейност, за да не бъдат фактурирани и съответно разплатени, в размер на 1,2 млрд. лева. Допълнително към това има и задържани неодобрени индексации за около 300 млн. лева. Това са дейности от 2025 г. и предходните години“, заяви Проданов.
Той обясни, че стандартната процедура предвижда след извършване на дадена дейност фирмата изпълнител да издаде сертификат, който първо се одобрява от областното пътно управление, а след това и от Управителния съвет на АПИ. След одобрението компанията издава фактура, държавата извършва плащането, а дейността се отчита като изпълнена. Според Проданов обаче именно този процес е бил прекъсван на етапа на одобряване на сертификатите.
