Мирният процес за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна се оказа в задънена улица. Докато Киев и европейските съюзници се опитват да съгласуват предложения, които биха могли да задоволят президента на САЩ Доналд Тръмп, Москва налага свои условия и се опитва да привлече Вашингтон с икономическо сътрудничество, пише CNN.
Преговорният процес на практика се развива по два паралелни сценария. Европейските партньори и Украйна се опитват да намерят приемлив формат на мирното споразумение, докато Кремъл предлага на американската страна бизнес възможности, разчитайки да укрепи отношенията си с Вашингтон и в същото време да продължи настъплението на фронта.
В тези процеси участват специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които поддържат контакти с представители и на двете страни.
Ключова пречка за постигането на мир остават изискванията на Кремъл. Руският лидер Владимир Путин иска Украйна да предаде на Русия останалата част от Донбас, контролирана от Киев, без по-нататъшни сражения.
Москва също така отдавна настоява за демилитаризация на Украйна, отказ от присъединяване към НАТО и смяна на ръководството в Киев. В статията се отбелязва, че тези изисквания са непрактични или фактически неосъществими в условията на война.
В същото време въпросът за Донбас остава една от основните области, в които се оказва натиск върху Украйна.
Украинската страна не счита териториалните отстъпки за приемлив път към мира. Един от основните аргументи е стратегическото значение на териториите, които остават под контрола на Украйна.
Руските дронове редовно атакуват Краматорск, преследвайки дори цивилни жители. Славянск, Добропиля и Константиновка също страдат от руски удари и бомби. В резултат на военните действия гражданският живот в тези градове значително е намалял.
На важността на отбраната на Донецката област обърна внимание и Марко Рубио, държавен секретар на САЩ и един от ключовите представители на администрацията на Тръмп.
В интервю за Breitbart News той заяви, че Русия контролира цялата Донецка област, с изключение на 11% от нейната територия. Според него Украйна разглежда контролираната от нея част от региона като важна отбранителна линия:
„Те твърдят, а военните стратези потвърждават, че това е вярно – че това е последната отбранителна линия… Оттам има пряк път към Киев“.
Той също така отбеляза, че Русия, като не постига желаното напредване, се опитва да нанесе значителни страдания на Украйна чрез атаки с дронове, балистични ракети и удари по енергийната инфраструктура. В отговор Украйна атакува руските нефтопреработвателни заводи.
В същото време Рубио призна усилията на Уиткоф и Къшнер, насочени към прекратяване на войната, но добави:
„Бихме искали войната да приключи, но в крайна сметка имаме и други приоритети в света, върху които също сме съсредоточени“.
През последните седмици администрацията на Тръмп предприе редица мерки, които могат да бъдат изгодни за Москва, въпреки че Вашингтон все още не е определил ясно конкретните условия на бъдещото мирно споразумение.
Сред тях са решенията, свързани с руското дизелово гориво, временното прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура, ограниченията върху работата на сателитната връзка Starlink и обмена на разузнавателна информация.
В статията се споменават също закъсненията в доставките на американски ракети-прехватчи и многократните призиви на Тръмп към украинския президент Володимир Зеленски да напусне поста си.
Освен това финансовата подкрепа за Украйна от страна на САЩ през последните няколко месеца значително е намаляла, а основната тежест за финансирането на военната помощ все повече се поема от европейските партньори.
