Влизаш в Be Healthy и сякаш пресичаш невидима граница – между обикновеното и вдъхновяващото. Въздухът е наситен не просто с аромата на кафе и свежи смутита, а с онази енергия на хора, които знаят защо са тук, за да бъдат по-добри. Тук думата баланс не е клише. Тя има пулс. Между тренировките, работата и малките удоволствия от деня – това е пространството, където се срещат усилието и удоволствието от живота.
И именно тук срещаме Станимир Халаджов – човек, който въплъщава философията на Be Healthy във всичко, което прави. Шампион по академично гребане, изследовател в клиничните проучвания и живото доказателство, че духът на спортиста не се измерва само в секунди и медали. Той не просто тренира – той живее спорта.
Защото за него всяка победа започва не на старта, а в ума.
Честита победа, Станимир! Какво означава за теб тази победа и как премина самото състезание?
Първо искам да ви благодаря много за поканата. Занимавам се със спорт от около 15 години и съм имал доста победи, но тази е първата ми, откакто вече не съм професионален състезател, а работя в сферата на клиничните проучвания. Макар че имам осемчасов работен ден, успявам да тренирам и да се грижа за здравето си. Благодарение на тази постоянна грижа постигнах резултат, който ми донесе шампионската титла на България.
За мен това е нов вид победа – победа на човек, който вече не е професионалист. Тръпката беше равносилна на тази, която изпитвах, когато бях активен спортист, защото знам колко отдаденост ми е струвало да съчетая работа и спорт. Това е лична, осъзната победа.
За хората, които не са толкова запознати с гребните спортове – би ли разказал какво представлява дисциплината скиф?
Академичното гребане е спорт, при който гребецът се движи с гръб към финала и вижда всички свои съперници. Дисциплината скиф е индивидуална – един гребец в лодка с две гребла изминава 2 километра. Това е една от коронните дисциплини в гребането, защото човек се изправя сам срещу всички останали.
Победата в скифа е уникална – когато побеждаваш, виждаш всичките си противници. Това не може да се преживее в нито един друг спорт – нито в плуването, нито в бягането. Именно затова усещането е неповторимо.
Как успяваш да съчетаеш сериозната работа в фармацевтичната индустрия със спорта?
Напоследък в корпоративния свят често се говори за work-life balance. Аз не обичам този термин, защото и работата, и спортът са част от живота. Работя, за да се чувствам полезен и пълноценен, но трябва и да тренирам, за да поддържам здравето си.
Спортът ми помага да се справям по-добре в работата, а работата ми дава мотивация да спортувам. Заседналият начин на живот, който повечето хора водят, може да бъде коригиран единствено със спорт. Въздействието му е изключително благоприятно – както физически, така и психически.
Да се върнем малко назад. Кога започна с гребането?
Занимавах се с математика още през 2005–2006 година, когато бях малък. Баща ми беше треньор по гребане, но не искаше да ставам гребец. Аз обаче сравнявах състезателите по математика, които често изглеждаха по-затворени, с готините гребци и ми стана интересно какво е чувството да тренираш гребане.
Любопитно ми беше и как лодката се движи напред, докато гребецът е с гръб към носа. Реших да пробвам – първото ми състезание беше през 2008 година, а през 2009 вече участвах активно. Сега сме 2025-а – това са над 16 години в лодката, което е повече от половината ми съзнателен живот.
Кои са най-трудните моменти в подготовката на един състезател по гребане?
Мога да говоря както от гледна точка на професионалист, така и на аматьор. Когато си професионален състезател, има дълги периоди на пълно физическо изтощение. Подготовката невинаги върви по план – понякога се намесват фактори като здравословни проблеми. Най-тежко е, когато си тренирал много, но точно преди състезание се разболееш.
Нашият спорт е във вода, а през зимата се тренира на минусови температури – ти си постоянно мокър. Най-трудното е да запазиш здравето си. Като непрофесионален спортист бих казал, че сега спортът ми помага именно за това – да съм здрав. По-трудното е да намирам време за тренировки между работата и ежедневните задачи, но това са битови предизвикателства, не пречки.
Какви са следващите ти цели – в спорта и в професията?
В спорта, след като вече станах шампион на скиф на държавния шампионат, мечтая след 27 години отново да участвам и тогава – на 54 години – да спечеля още един златен медал. Това би било прекрасен финал на спортната ми кариера.
В професионален план работя в сферата на безопасните и ефективни лекарствени терапии. Стремя се да бъда най-добрият специалист в областта и съм си поставил цел до няколко години да бъда ментор на млади експерти. Харесва ми да предавам знания – като треньор, но в науката.
Какъв съвет би дал на подрастващите, които вървят по твоите стъпки?
Бих дал съвет не само на децата, а и на родителите – запишете децата си на спорт, но запишете и себе си. Покажете им как се спортува. Аз станах спортист, защото баща ми тренираше три-четири пъти седмично и ми даде личен пример.
Покажете на децата си как се грижите за здравето си, защото здравето е време, а времето е най-ценният ни ресурс. Спортът не пречи на образованието – напротив, помага. Убеден съм в това и има достатъчно научни доказателства. Това е най-доброто, което можете да направите за децата си.
- „Закуска за шампиони“ с волейболиста на „Дунав“- Русе Марио Дамянов
- „Закуска за шампиони“: Стефан Димитров – Балканският първенец по спортно ориентиране
- „Закуска за шампиони“ с европейския шампион по карате Даниел Върбанов
- „Закуска за шампиони“ с младата надежда на българското Самбо – Зоя Иванова
- „Закуска за шампиони“: Рекордьорът Теодор Цветков прекратява каузите в България
- „Закуска за шампиони“: Как стрелбата с лък променя живота на Иван Банчев
- „Закуска за шампиони“ с европейския шампион Дамян Илиев и неговия път към успеха
- „Закуска за шампиони“ с Радослав Росенов: Мечтите рано или късно се сбъдват
- „Закуска за шампиони“ с Преслав Кушев: За да си добър в триатлона, трябва да можеш всичко
