На 25 октомври 1930 година в малкото италианско градче Асизи се състои една от най-обсъжданите кралски сватби в Европа. Българският цар Борис III се жени за италианската принцеса Джована Савойска. Сред гостите е самият Бенито Мусолини, а зад блясъка на церемонията се крие конфликт, който заплашва да провали брака. Защото двамата влюбени трябва да преодолеят не само разстоянието между България и Италия, но и съпротивата на две църкви.
Днес, 96 години по-късно, историята на Борис и Йоанна продължава да звучи като сюжет за филм – с тайни срещи, сложни дипломатически преговори, две сватбени церемонии и спор, който стига чак до папския престол.
А началото е далеч по-обикновено, отколкото предполага царският протокол.
Принцесата, за която българският цар е готов да чака
Двамата се срещат за първи път през септември 1927 година в Италия. Борис III вече е български монарх, а Джована е дъщеря на крал Виктор Емануил III и кралица Елена.
В онези години браковете между представители на европейските династии рядко са само личен въпрос. Те често имат важно дипломатическо значение, а изборът на съпруга се обсъжда не само в семейството, но и в правителствените кабинети.
Борис обаче проявява личен интерес към младата принцеса. Тя не бърза с решението си. Иска време, за да го опознае.
Следват нови срещи и продължителна кореспонденция. През януари 1930 година отношенията им вече са достатъчно сериозни, за да започнат разговори за брак.
Тогава обаче се появява препятствие, което изглежда почти непреодолимо.
Борис е православен владетел на православна държава. Джована е католичка, израснала в едно от най-старите кралски семейства в Европа.
За България бъдещият престолонаследник трябва да бъде православен. За Католическата църква разрешението за такъв смесен брак е обвързано с изискването децата да бъдат кръстени и възпитани като католици.
Това превръща предстоящата сватба в истински дипломатически възел.
Ватиканът поставя условия, България не отстъпва
В продължение на месеци въпросът се обсъжда между София, Рим и Ватикана.
Папа Пий XI трябва да даде специално разрешение за брака. Българската православна църква също следи внимателно преговорите.
Историята има и болезнен прецедент в собственото семейство на Борис. Баща му Фердинанд е католик, а самият Борис първоначално е кръстен в католическата вяра. През 1896 година обаче е приет в православието по държавнополитически причини, което предизвиква тежък конфликт с Рим.
Сега синът му се изправя пред сходна дилема.
В преговорите участва и папският представител в България Анджело Ронкали – човекът, който десетилетия по-късно ще стане папа Йоан XXIII.
На 12 октомври 1930 година Джована изпраща молба до Пий XI за разрешение да се омъжи за православния български цар. Документът е подписан и от Борис, а двамата приемат условията, изисквани от католическото канонично право.
Пътят към сватбата най-после е открит.
Но проблемът далеч не е решен окончателно.
Мусолини сред сватбарите, а над Асизи се излива дъжд
На 25 октомври 1930 година Асизи посреща кралски особи, дипломати, министри и журналисти от различни европейски държави.
Джована е избрала града заради своята почит към свети Франциск.
Борис я очаква в парадна генералска униформа, украсена с български ордени. Булката пристига в бяла рокля с дълъг шлейф, старинно дантелено було и цветя от портокалово дърво.
Точно когато трябва да започне тържеството, времето се разваля. Над Асизи завалява дъжд, който съпътства пристигането на младоженците и гостите.
Италианците обаче не приемат това като лошо предзнаменование. Според местното поверие дъждът в сватбения ден носи щастие на булката.
Бракът е сключен по католически обред в базиликата „Свети Франциск“.
Сред официалните гости са бившият български цар Фердинанд, членове на италианската кралска фамилия и министър-председателят Андрей Ляпчев.
Особено внимание привлича присъствието на Бенито Мусолини.
Италианският диктатор не е просто гост. Заедно с Андрей Ляпчев той полага подпис като свидетел при оформянето на гражданския брак.
Зад този жест има и политически интерес.
За Италия сближаването с България означава възможност за разширяване на влиянието ѝ на Балканите. За София бракът е шанс за по-тесни отношения с влиятелна европейска държава.
Така една любовна история се оказва и важен дипломатически ход.
Втора церемония в София и началото на нов скандал
След тържествата в Италия младоженците отпътуват от Бриндизи с парахода „Цар Фердинанд“. Пристигат в Бургас, откъдето продължават към столицата.
На 31 октомври 1930 година София посреща своята нова царица.
Градът е украсен с български и италиански знамена. По улиците се събират хиляди хора, а на Лъвов мост царската двойка е посрещната с хляб и сол.
Камбаните бият, звучат топовни салюти, а над столицата прелитат самолети.
Но най-деликатният момент тепърва предстои.
Борис и Йоанна влизат в катедралния храм „Свети Александър Невски“, където се провежда православна церемония.
Първоначалните уверения към Ватикана са, че в София ще има само благословение на вече сключения брак, без повторение на венчалния ритуал.
Според историческите изследвания обаче церемонията включва характерни православни обреди, сред които поставяне на венци и отпиване от общата чаша.
Точно от подобно развитие се е опасявал папският представител Анджело Ронкали.
За българското общество това е тържественото представяне на новата православна царска двойка. За Католическата църква обаче възниква въпросът дали поетото обещание за единствена католическа венчавка не е нарушено.
Така вместо окончателно да сложат край на споровете, сватбените тържества предизвикват ново напрежение между София и Ватикана.
Италианската принцеса вече носи българското име Йоанна. Но религиозният въпрос продължава да следва младото семейство.
Най-големият сблъсък идва след раждането на първото дете
На 13 януари 1933 година се ражда първото дете на Борис и Йоанна – княгиня Мария Луиза.
Щастливото събитие поставя царското семейство пред стария въпрос: в коя вяра ще бъде кръстено детето?
Въпреки поетите пред Ватикана задължения княгинята е кръстена по православен обред.
Решението предизвиква сериозно недоволство в католическите среди и отново поставя отношенията между българския царски двор и Светия престол под напрежение.
Скандалът получава международен отзвук. През март 1933 година американското списание TIME публикува материал за нарушените обещания към папа Пий XI.
В публикацията се съобщава, че Ватиканът е предоставил част от подписаните преди сватбата документи. Те удостоверяват ангажимента потомството на царската двойка да бъде възпитавано в католическата вяра.
Така конфликтът, започнал преди сватбата, достига нова острота три години след нея.
През 1937 година се ражда и синът на Борис и Йоанна – бъдещият цар Симеон II. Той също е кръстен православен.
В крайна сметка двете деца израстват в традицията на Българската православна църква.
Любов, прекъсната от войната
Въпреки сложните отношения с Ватикана бракът на Борис III и Йоанна продължава 13 години.
За България това са години на политически сътресения, засилващо се международно напрежение и Втората световна война.
Йоанна постепенно печели уважение със своята благотворителна дейност и интереса си към живота на обикновените българи.
Семейната история обаче завършва трагично.
На 28 август 1943 година цар Борис III умира на 49-годишна възраст. Йоанна остава вдовица с две малки деца.
След премахването на монархията през 1946 година царицата и децата ѝ напускат България.
Йоанна прекарва остатъка от живота си в изгнание, но запазва връзката си с българската история и със спомените за страната, в която пристига като млада италианска принцеса.
Умира на 26 февруари 2000 година, на 92-годишна възраст.
По нейно желание е погребана в Асизи – същия италиански град, където седем десетилетия по-рано се е омъжила за Борис III.
Именно там, сред каменните улици и храмовете на стария град, историята сякаш затваря своя кръг.
Деветдесет и шест години след сватбата на Борис III и Йоанна Савойска споменът за нея остава много повече от красива страница от царския албум. Това е история за двама души, чието желание да бъдат заедно се оказва въпрос на държавна политика, църковни догми и международна дипломация.
И докато Мусолини, папа Пий XI и европейските правителства преследват своите интереси, в центъра на всички спорове остават един български цар и една италианска принцеса, избрали да свържат съдбите си въпреки препятствията.
