Преди около 66 милиона години астероид с диаметър между 10 и 15 километра се сблъсква със Земята. Ударът води до масово измиране, при което изчезват динозаврите и 75% от всички растителни и животински видове на планетата.
Но къде точно се е случило това и какво знаят учените за космическото тяло, променило историята на Земята?
Отговорът се крие под полуостров Юкатан в Мексико. Там се намира кратерът Чиксулуб, който се смята за останка от сблъсъка, довел до изчезването на динозаврите.
Кратерът е идентифициран през 1990 г. като гигантска структура, образувана при удар на космическо тяло. Диаметърът му е около 150 километра, а дълбочината – приблизително 20 километра, въпреки че днес голяма част от него е запълнена със седименти.
Изчисленията показват, че кратерът се е образувал по времето на масовото измиране в края на периода Креда – преди около 66 милиона години, пише Би Би Си Sky At Night Magazine.
Какъв астероид е унищожил динозаврите?
Чиксулуб е една от най-големите ударни структури, откривани някога на Земята. Но има още нещо необичайно около този сблъсък.
Учените смятат, че кратерът е образуван от астероид от типа въглероден хондрит – тъмна скала, богата на органични съединения.
Това е изненадващо, тъй като сблъсъците с подобни обекти са редки. Въглеродните хондрити представляват едва 5% от всички събрани метеорити.
Защо тогава един от най-големите кратери на Земята, свързан с изчезването на динозаврите, е образуван именно от такъв астероид?
През 2021 г. Дейвид Несворни и негови колеги от отдела за космически изследвания на Югозападния изследователски институт в САЩ публикуват научен труд, в който се опитват да намерят отговор на този въпрос.
Откъде е дошъл астероидът?
Изследователите създават компютърна симулация, която показва как орбитите на обекти в главния астероиден пояс могат да бъдат променени така, че те да се превърнат в близкоземни астероиди с потенциал да се сблъскат с нашата планета.
Моделът включва над 42 000 астероида с диаметър над 5 километра, разположени в главния астероиден пояс.
Учените изследват как върху движението им влияят фактори като радиационното налягане на слънчевата светлина и гравитацията на Юпитер.
Изчисленията показват, че Венера и Земята са удряни приблизително еднакво често от астероиди с диаметър над 5 километра, докато Марс е засегнат около 3 пъти по-рядко.
Интересното е, че Несворни установява, че около 6% от симулираните астероиди, сблъскващи се с Венера, предварително са преминали в ретроградна орбита.
Това означава движение в обратна посока, което може да се сравни с челен сблъсък между автомобили. При подобни удари скоростта може да достигне внушителните 220 000 км/ч.
Какво показват изчисленията за астероида, убил динозаврите?
Несворни и колегите му установяват, че по-малките астероиди с диаметър под един километър най-вероятно произхождат от вътрешния край на астероидния пояс.
Затова те обикновено имат скален състав, подобен на този на повечето открити метеорити.
По-големите астероиди, които се сблъскват със Земята, обаче е по-вероятно да идват от средната или външната част на астероидния пояс, където въглеродните хондрити са по-разпространени.
Изследователите стигат до заключението, че астероидът, предизвикал масовото измиране преди 66 милиона години, е произхождал от главния астероиден пояс.
Според техните изчисления има около 60% вероятност той да е дошъл от област, разположена на повече от 2,5 астрономически единици от Слънцето.
Може ли подобен сблъсък да се случи отново?
Възможността за нов сблъсък с голям астероид продължава да бъде обект на научни изследвания.
През 2023 г. астрономи обявиха откриването на астероида 2022 AP7 – потенциално опасен космически обект, който дотогава е оставал скрит в Слънчевата система.
Откритието показва, че методите за наблюдение и откриване на астероиди продължават да засичат големи космически тела.
