Високите цени на енергията са най-сериозното препятствие пред българския бизнес, а правителството работи по допълнителни мерки за подкрепа на предприятията. Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в предаването „120 минути“ по bTV.
Той защити предложения държавен бюджет и отговори на критиките на опозицията за увеличаването на данъчната и осигурителната тежест, размера на дефицита и намеренията за промени в пенсионната система. По думите му управляващите се опитват да постигнат баланс между социалните разходи, ограничаването на бюджетния дефицит и инвестициите в икономически растеж.
Пеканов призна, че високите енергийни цени създават сериозни затруднения за предприятията и допринасят за задържането на инфлацията.
„Енергийната политика, енергийните цени са това, което е голямото препятствие“, заяви вицепремиерът.
Той обясни, че правителството търси възможности за оптимизиране на действащите програми за подпомагане на бизнеса. По думите му през седмицата министърът на енергетиката Ива Петрова е провела среща с работодателските и синдикалните организации, на която са обсъдени варианти за увеличаване на интензитета и ускоряване на подкрепата.
Пеканов съобщи още, че се работи и по възможности за използване на държавен ликвиден ресурс за подпомагане на фирмите. Той обаче не посочи конкретни суми или срокове за въвеждането на новите мерки.
Според вицепремиера една от основните причини за високата инфлация са цените на природния газ.
Той свърза поскъпването с войната в Близкия изток, но отправи критики и към европейския модел на ценообразуване на електроенергията.
„Енергийните цени, които много малка част от тях, доставките, са в наши ръце, които се водят най-вече от една, смея да кажа, необмислена война в Близкия изток, която доведе до много скъпа цена на природния газ. 11 пъти по-скъп е природният газ в Европа, отколкото в Щатите.“, каза още той.
Пеканов заяви, че сегашният модел на европейския енергиен пазар позволява високата цена на газа да влияе върху крайната цена на електроенергията, включително когато тя се произвежда от по-евтини източници. Той призна, че инфлацията вероятно няма да се върне до равнище от 2% през следващата година.
Ще се прехвърлят ли пари от частните пенсионни фондове?
Вицепремиерът коментира и спора около появилата се информация за евентуално пренасочване на средства от втория към първия пенсионен стълб. Пеканов заяви, че подобна мярка не е обсъждана на заседанията на правителството, в които той е участвал, и не присъства в окончателните бюджетни документи.
Той обаче уточни, че в рамките на комуникацията с Европейската комисия се разглеждат различни възможности за ограничаване на дефицита.
„Много мерки се дискутират с Европейската комисия. Някои са леви, други са десни, някои са по-смислени, а други са по-малко умни, бих казал, например като тази. Но в крайна сметка важно е крайното решение, което едно правителство взима“, коментира Пеканов.
Според него пенсионната система действително има нужда от реформи, но прехвърлянето на средства между двата стълба не е правилното решение. Вицепремиерът посочи, че доходността на частните пенсионни фондове след отчитане на инфлацията не е достатъчно висока, а таксите допълнително намаляват натрупванията.
Той даде за пример удръжката от 3,75% върху пенсионните вноски.
Въпреки критиките си Пеканов заяви, че подкрепя развитието на капиталовите пазари и възможността пенсионните фондове да инвестират средствата на осигурените лица.
Пенсионните фондове може да инвестират в инфраструктура
Пеканов потвърди, че управляващите обсъждат възможности за привличане на частен капитал към големи инфраструктурни проекти. Сред потенциалните инвеститори са и частните пенсионни фондове.
Според него през последните години изграждането на инфраструктура в България е зависело прекалено силно от европейското финансиране.
„Защо тези средства да не се използват в инвестиции в инфраструктура?“, попита вицепремиерът.
Той подчерта, че подобен модел би имал смисъл само ако се гарантират прозрачността на инвестициите и възвръщаемостта за инвеститорите. Пеканов уточни, че разговорите са в начален етап и все още няма конкретни решения.
Бюджетен дефицит над 3% и риск за европейските средства
Вицепремиерът отговори и на критиките за разминаване между представените данни за бюджетния дефицит.
Той обясни, че числата от 3,5% и 4,2% са изчислени по различни методологии – съответно на касова основа и по европейската методология.
„И двете числа, за съжаление, са над нужните 3%“, призна Пеканов.
Той потвърди, че България се намира в процедура по свръхдефицит, но отхвърли твърденията, че това автоматично ще доведе до спиране на европейското финансиране. Според него правителството полага усилия за постепенно намаляване на дефицита.
Атанас Пеканов: Намаляваме дефицита и държавния дълг, но запазваме социалната политика
Пеканов отправи критики и към европейските фискални правила, които според него не отчитат достатъчно различията между държавите.
Той сравни България, с държавен дълг около 30% от БВП, с Франция, където по думите му съотношението достига около 130%.
Съкращават 5000 щатни бройки в администрацията
Една от мерките за ограничаване на бюджетните разходи е намаляването на числеността на централната администрация. Пеканов потвърди, че се предвижда съкращаване на 5000 щатни бройки, като повече от половината от тях са заети.
По думите му значителна част от служителите ще бъдат освободени, а други могат да бъдат пенсионирани.
Той не уточни как ще бъдат разпределени съкращенията между отделните министерства.
Спира индексацията на заплатите в МВР и отбраната
Вицепремиерът обяви, че се прекратява досегашният механизъм за индексация на възнагражденията в секторите „Сигурност“ и „Отбрана“.
Според представените от него данни между 2023 и 2025 г. разходите за МВР са се увеличили със 76%, или с 863 млн. евро.
В системата на отбраната увеличението е 62%, или около 500 млн. евро.
„Това спира, защото изключително много е натоварило бюджета в следващите години“, заяви Пеканов.
