Историкът проф. Петър Стоянович разказва каква е ролята на неговия прадядо Иван Стоянович – Аджелето в Съединението и може ли да се извоюва народното дело с телеграф и револвер.
Известна снимка показва учредяването на Българския таен централен революционен комитет. Над главата на Захари Стоянов позира един от строителите на съвременна България – Иван Стоянович – Аджелето.
„Това са хора, чиято възраст е престъпно млада. Това са хора на 20 плюс години – възраст, в която днес младите българи не могат да си вържат връзките на скъпите маратонки. Онези там са съединили двете части от България, сложили са си главата в торбата“, каза пред bTV историкът.
Професор Петър Стоянович е правнук на старозагореца Иван Стоянович. Прякорът му „аджеле“ от турски значи бързият, но може и да идва от италианска песен със същото име, която Стоянович си припявал.
„На 23 години, вече действащ телеграфист, изгонен от Княжество България за революционна дейност сапочва като секретар на вестника на Каравелов и Славейков в Пловдив. Чиракува, както се казва, по революционно му и по журналистически“, разказва още Стоянович.
В Пловдив Аджелето става част от БТЦРК още от самото създаване на комитета, тогава е секретар на дирекцията по правосъдието на Източна Румелия, държи и бюро за прошения.
„Всъщност 6 септември го заварва него, който е комитствал из Чирпанско и Старозагорско. Върнал се в Пловдив, в 5 или 4 сутринта – съвсем на зазоряване, той заспива. Пада на един миндер и го събуждат камбаните на вече обявеното Съединение. Виждате ли колко абсурдно за един бунтовник да го посрещне реалността на събитията?“, казва още Стоянович.
„Отвън погледнато то става някак естествено – почти лесно. Какво им е било на тези млади герои, не искам и да мисля в момента. Изведнъж се оказва, че всички българи сана правилната страна“, допълва той.
След Освобождението, Иван Стоянович – Аджелето прави така, че комуникациите на младото княжество, впоследствие и царство, да догонят останалите европейски страни. И като всички строители на съвременна България, съдбата на Иван Стоянович преминава през почести, но и редица премеждия, разказва bTV.
„Той умира сам и изоставен, след като сина му е осъден от Народния съд и пребит. Малкото му, но хубави имоти са национализирани. В последната зима от своя живот той изгаря всичките си саморъчни спомени за строителството на съвременна България“, казва Стоянович.
Отвъд театралните жестове, възвеличаването и принизяването, поколението на Иван Стоянович – Аджелето ни оставя урок, че истината и свободата не са изхабени думи, а ценности, които се отстояват до край.
